Цената трябва да се разглежда като променлива величина, която осигурява на организацията оптимални продажби на продукта, печалба и позиция на пазара за по-дълъг период. Цената трябва да създава усещането у потребителя, че той е в изгодно положение. При покупката потребителя се ръководи от своята необходимост, нужда от стоката, от платежоспособността си, от цената на стоката и въжможността за избор на стоките или технете продавачи, а също така от наличието на заместители. Цената на стоката или услугата зависи не само от търсенето и предлагането, то и от условията които допълнително влияят върху нейното равнище. При образуването на цената производителите трубва да имат впредвид, че тя трябва да възстанови всички разходи направени за производството и продажбата на стоката и да носи печалба.
Ценообразуването е преди всичко инструминт на организацията, използван като средство за реализиране на нейните цели, а не неговата отделна цел. Ценообразуването на С  и I в търговията изисква съобразяването с редица въпроси и използването на богата информация. Въпросите, изискващи информация за обосновано определяне на цените са свързани преди всичко с разходите, правени при него; конкуренцията; съотнощението между приходите, получавани от продажбата на стоката и печалбата.
Процесът на разширено възпроизводство включва четири момента: производство; разпределение; размяна /обръщение/ и потребление. Обменът на социално-икономическия процес представлява свързващо звено между производството от една страна и потреблението /производствено и лично/ от друга. Произведените продукти не могат да бъдат доведени до потреблението без смяна на формата на стойността от стокова в парична и обратно. А реалезацията е необходима за довеждането на стоките до потребителите.
В условията на пазарна икономика стопанските организации и фирми стоково производители организират самостоятелно търговската си дейност:
• чрез преки връзки с потребителите на своята продукция и с производителите на необходимите им средства за производство
• чрез съдружник, на койта по линията на сдружаването е представено право на пълно членство
• чрез посредничиство на специализирани предприятия и фирми за осъществяване на търговска дейност от свое име и за своя сметка.
Независимо от подхода на реализацията осъществяването на ценообразуването е свързано с определено количество разходи за жив и овищиствин труд. В условията на стоково паричните отношения този труд се нарича търговска отстъпка или надбавка.
Търговската надбавка е цена на част или на пълната търговска услуга. Тя произтича от развитието и задълбочаването на общественото разделението на труда. Търговските организации купуват стоките от производствените фирми и ги продават на потребителите.
Търговската услуга включва: проучаване на пазарите и на потребностите на потребителите; формиране на поръчките за производството на определен вид продукция от производственото предприятия. Едновремено с това обаче  покупателната рентабилност на база стокооборот (CO) има редица недостатъци; основните от които са  неговата откъснатост  от ефективността на предварително авансирания капитал, силно влияние на структурата на СО, на измененията в равнището на цените на дребно и др.