Калкулативни методи за ценообразуване |
||
Повечето от методите в тази група прилагат така наречената прогресивна калкулация, тъй като тяхната техника на ценообразуване “от разходите към цената”. Някои от тях, обаче използват друг вид калкулация, наречена регресивна, чиято схема е от “крайната към изходната цена”. В пазарни условия като правило няма пряка връзка между индивидуалните разходи на доставчика и фактическата цена, по която дадена фирма трябва да определи долната граница на цената за новите си изделия и когато прави офертата за участие в търг. Единствено тогава тя основава цените се върху собствените си разходи. Въпреки несъстоятелността на разходния подход при конкурентния пазар, калкулирането на разходите има традиционно голямо значение и разпространението в практиката на фирменото ценообразуване. прилагането на калкулативни методи има своите икономически основания и причини, които са валидни за всяко стопанско предприятие: -разходите за производството и реализацията са изходен момент, за да се прецени дали дадена стока може да се предложи на пазара и доколко тя би могла да бъде конкурентноспособна по цена; -определянето на цените на основата на разходите е сравнително лесно, не изисква никакви особени аналитични способности и води до бързо намиране на решение; -необходимата изходна информация за правенето на ценови калкулации се набира и систематизира най-редовно и не са необходими никакви допълнителни данни и разходи за информационно осигуряване на тези методи на ценообразуване; -по-високите разходи в условията на конкуренция действат като стимул и принуда за внедряване на технологични и управленски нововъведения в производството и пласмента -материалните и трудовите разходи представляват в очите на обществеността опорните принципи за една “справедлива” цена в социално-етично отношение. Дейността на дадена фирма е относително рентабилна дотогава, докато продажните й цени покриват разходите, пряко свързани с производството и реализацията. Това принципно вярно твърдение е необходимо да бъде пояснено: - двата вида разходи - променливи и постоянни (variable cost and fixed cost) - играят различна роля в процеса на фирменото ценообразуване в зависимост от продължителността на периода, за който ще важат цените. - постоянните разходи не се влияят от обема на продажбите. Техният размер не се разпределя по отделни продукти (и следователно не участва в себестойността на единица изделие). Те се покриват от положителната разлика между реализираните приходи и променливите разходи. Методите на ценообразуване, основаващи се върху разходите, са най-многобройната група и са най-популярни. В съществуващото многообразие се разграничават ясно два типа калкулативни методи: методи от типа “разходи плюс” , който се нарича още метод на пълните разходи и методът на променливите (или преките) разходи. |
||